Онази нощ ти бе моя ...
Усмивката ти плени съзнанието ми.
Потъвах бавно в изпепеляващата бездна на очите ти.
А ръцете ти ме притискаха така силно ...
В гласа ти усещах болезнената нотка на раздялата.
А толкова исках да съм с теб.
Да прекарам остатъка от живота си с устни впити в тоите,
гледайки очите ти,притискайки ръцете ти.
Но, ти, вече ... не си същата.
Променена си безмислостно към мен,безсилен съм да сторя нещо!
Исках да остана,но не намерих сили в себе си да се боря
 ... с онази твоя болка,която прикриваше с години .
А аз копнеех за теб ...
Онази нощ ти бе моя ...
Може би за последен път,но единствения,в който бе честна с мен.
Обичах те толкова много,че разкъсах сърцето си
на късчета, за да си щастлива.
Сега стоиш пред мен ...
Молейки ме да не си тръгвам,искайки ме само за себе си,
изгаряйки от страст ...
Но ти тази нощ няма да си моя.
Отрекох се от теб и днес не те искам!
Наказвам те за болката,която ти ми причини.
Сбогом мила моя...
Сбогом самота!